„Гласът на мълчанието

не се задържа дълго в пещерата под забрадката,

нито в празното щъркелово гнездо.

Знае, че смъртта не е занаят.

Цъфти в безпаметното величие

на догаряща хартия и изкарва

болката от гръдния кош на света.

Като любовник на цветове

понася изкушението на гения,

дневника на лудия и живата галерия

на празното си поколение.

Но тактично потвърждава,

че утробата на думите е вечна,

че пролетното изречение,

докато лети, не срича, 

а блясъкът на идеята е

светлопис на съвестта.

Гласът на мълчанието, изстрадал възпява.

С изворна душа умива кървавите драми.

Не крещи в ухото на Бог, за да си стиснат ръцете, 

Но взривява златната мина на тишината…

Дали, хорът на ангелите надпява

милионите затрупани миньори?
Или връща снежинките на Господ.“