„Мълчаливото съзерцание ме стисна

като нар в безжалостен юмрук. 

Оставих красотата да възмъжава

почти реална с лик на фея и

ограбен поглед интимно да странства в мен.

Варварство е да я обичам фалшиво.

Оттогава със стъклена походка обитавам белези,

виждам оздрачени птици,

провирам се през ключалката за предели,

потъвам като перо на понятие

и изплувам като чудо в божията промисъл,

сред стихове, които отпиват роса и деца,

които събират хербарий. 

Душата ми като белонога пролет

свенливо гледа как ковачът на памет

подкова стремежите й, благословя предчувствие

и изворни понятия и ме полага

до семенца на възклицания,

за да поведа, ако не друг любимата си

– в Глутница за двама.“