Можем ли да променим огледалния човек?

Защо слепите виждат любовта,

а зрящите не виждат само нея?

В танкерите без надежда ли отиват

ограбените убеждения?
Бездната зад хоризонта ли е визията

на малтретираните?

а Лъжата бронежилетка ли е за възрастните?
Как предотвратяваме звънкото падение 

на бъдещите икони?

Стръв ли сме за сутеньорите на реалността?
По – тихо ли е детското мълчание от сътворение?
Проповедниците на морал знаят ли

на какво мирише изгорялата човешката кожа?

Аз съм Аоя и идвам във всяка вълна.

Доплувах до брега на човешкото безумие,

за да отворя  белег на сушата и отнеса

двайсет и петия час на агонията.

Да пренеса прокълнатите стихове

в догарящия шепот на цъфтежа.

Да изкарам бездетната Богородица

от света на притежанията,

детският труд от болните общества,

набитите на кол въпросите на

сърцето от страха и запея като химн

песента на безконечните гребци:

” Никой, никой на този свят не е излишен.

С всеки този свят е по- съвършен.”