“СТИХОТВОРЕНИЯТА В ТАЗИ КНИГА СА РАВНИ НА СВОЯ АВТОР. ТЕ ЧЕСТО СА СДЪРЖАНИ, ДОРИ СВЕНЛИВИ, НО И ПО МЪЖКИ ПРЯМИ, КОГАТО ТЕХНИЯТ АВТОР БИВА БЕЗПАРДОННО ПРОВОКИРАН.
лАМБОВ ИЗБЯГВА САМОЦЕЛНОТО МЕТАФОРИЗИРАНЕ, ДАВА ПЪТ НА ЧУВСТВОТО И НЕ СЕ БОИ ОТ ПО-СТРАННИ СЛОВЕСНИ КОНСТРУКЦИИ, ОТ ПО-ДЪЛГА ПОЕТИЧНА ФРАЗА, ДОРИ ОТ ПО-ДИРЕКТЕН ИЗКАЗА НА МЕСТА. тОВА МОЖЕ БИ ЩАХА ДА БЪДАТ НЕДОСТАТЪЦИ, АКО ТОЙ НЯМАШЕ ОНЗИ ВЪТРЕШЕН БАЛАНС, КОЙТО Е БАЩА НА ОРГАНИКАТА.

НО НАЙ-ХУБАВОТО НА ТЕЗИ СТИХОВЕ Е, ЧЕ ИМ ЛИЧИ МЛАДОСТТА. ИМА ОТЧАЯНИЕ, НО ИМА ХЪС.
иМА СТРАХ, НО ИМА И ДОВЕРИЕ.
иМА...

НО ТОВА НЕ Е ПРЕДГОВОР. ТОВА СА САМО НЯКОЛКО ДУМИ ОТ НАЙ-СТАРОТО БЪЛГАРСКО ИЗДАТЕЛСТВО.”