Аз съм Аоя и идвам във всяка вълна. Доплувах до брега на човешкото безумие, за да отворя белег на сушата и отнеса 25ия час на агонията. Да пренеса прокълнатите стихове в догарящия шепот на цъфтежа. Да изкарам бездетната Богородица от света на притежанията, детският труд от болните общества, набитите на кол въпросите на сърцето от страха и запея като химн песента на безконечните гребци:
” Никой, никой на този свят не е излишен. С всеки този свят е по- съвършен.”
Гласът на мълчанието не се задържа дълго в пещерата под забрадката, нито в празното щъркелово гнездо. Знае, че смъртта не е занаят. Цъфти в безпаметното величие на догаряща хартия и изкарва болката от гръдния кош на света.
Гласът на мълчанието, изстрадал възпява. С изворна душа умива кървавите драми. Не крещи в ухото на Бог, за да си стиснат ръцете. Но взривява златната мина на тишината… Дали, хорът на ангелите надпява милионите затрупани миньори?
Или връща снежинките на Господ.
Bulgarian 
English