Гласът на мълчанието не се задържа дълго в пещерата под забрадката, нито в празното щъркелово гнездо. Знае, че смъртта не е занаят.
Цъфти в безпаметното величие на догаряща хартия и изкарва болката от гръдния кош на света.
Като любовник на цветове понася изкушението на гения, дневника на лудия и живата галерия на празното си поколение.
Но тактично потвърждава, че утробата на думите е вечна, че пролетното изречение, докато лети, не срича, а блясъкът на идеята е светлопис на съвестта.
Гласът на мълчанието, изстрадал възпява. С изворна душа умива кървавите драми. Не крещи в ухото на Бог, за да си стиснат ръцете.
Но взривява златната мина на тишината…
Дали, хорът на ангелите надпява милионите затрупани миньори?
Или връща снежинките на Господ.
Отзиви
Все още няма отзиви.