Нар в Безжалостен Юмрук

Мълчаливото съзерцание ме стисна като нар в безжалостен юмрук. Оставих красотата да възмъжава почти реална с лик на фея и ограбен поглед интимно да странства в мен. Варварство е да я обичам фалшиво. Оттогава със стъклена походка обитавам белези, виждам оздрачени птици, провирам се през ключалката за предели, потъвам като перо на понятие и изплувам като чудо в божията промисъл, сред стихове, които отпиват роса и деца, които събират хербарий. Душата ми като белонога пролет свенливо гледа как ковачът на памет подкова стремежите й, благословя предчувствие и изворни понятия и ме полага до семенца на възклицания, за да поведа, ако не друг любимата си – в Глутница за двама.