I am Aoya and I come in every wave. I swam to the shore of human folly to open a scar on land and took the 25th hour of agony. To carry the cursed verses into the burning whisper of the bloom. To lead the childless Virgin from the world of possessions, child labor from sick societies, impaled questions of the heart from fear, and sing as a hymn the song of the endless oarsmen:
” Никой, никой на този свят не е излишен. С всеки този свят е по- съвършен.”
The voice of silence did not linger long in the cave under the headscarf, nor in the empty stork's nest. He knows that death is not a trade. It blooms in the immemorial majesty of burning paper and takes the pain out of the chest of the world.
Гласът на мълчанието, изстрадал възпява. С изворна душа умива кървавите драми. Не крещи в ухото на Бог, за да си стиснат ръцете. Но взривява златната мина на тишината… Дали, хорът на ангелите надпява милионите затрупани миньори?
Or returns the snowflakes to the Lord.