Legend of AOYA

Можем ли да променим огледалния човек? Защо слепите виждат любовта, а зрящите не виждат само нея? В танкерите без надежда ли отиват ограбените убеждения? Бездната зад хоризонта ли е визията на малтретираните?а Лъжата бронежилетка ли е за възрастните? Как предотвратяваме звънкото падение  на бъдещите икони? Стръв ли сме за сутеньорите на реалността? По – тихо ли е детското мълчание от сътворение? Проповедниците на морал знаят ли на какво мирише изгорялата човешката кожа?
I am Aoya and I come in every wave. I swam to the shore of human folly to open a scar on land and took the 25th hour of agony. To carry the cursed verses into the burning whisper of the bloom. To lead the childless Virgin from the world of possessions, child labor from sick societies, impaled questions of the heart from fear, and sing as a hymn the song of the endless oarsmen:
” Никой, никой на този свят не е излишен. С всеки този свят е по- съвършен.”