„Зад храмовата стена на стиха

детето в теб пази душата на всички азбуки.

Но посегнеш ли му – изчезва,

прегърне ли те – изчезваш.

Истински демон от сняг.

Сякаш е родословно дърво,

което скърби върху бездетната пръст

за отдавна пораснали кокичета

или лови светкавици

като къща от бръшлян.“