„Зад храмовата стена на стиха
детето в теб пази душата на всички азбуки.
Но посегнеш ли му – изчезва,
прегърне ли те – изчезваш.
Истински демон от сняг.
Сякаш е родословно дърво,
което скърби върху бездетната пръст
за отдавна пораснали кокичета
или лови светкавици
като къща от бръшлян.“